Поетът Валери Станков беше избран за “Будител на годината 2025“ на
,,Емпирей” – Асоциация за васърчаване на християнското художествено слово.
            Номинацията на Валери Станков беше издигната заради общ принос
към християнското художествено слово, както и за стихосбирката му  ,,Детето на прочетените книги”.
          Това е първото издание по рода си и ние възнамеряваме то да се утвърди като ежегодно, за да търси личностите, които се вдъхновяват от романтиката на канона.

И тази година асоциация за насърчаване на християнското художествено слово ,,Емпирей" проведе литературен конкурс за християнска творба.                                          

  Жури в състав Маргарит Жеков, Иван Христов и Ивелина Стойкова излъчиха отличилите се творби както следва:      

Поезия

1 Ангелът – от Рада Александрова

2 Наследство –  от София Милева

3 Безусловна любов – от Рамела Бохосян

    Разкази

1 Калиста – от Катерина Ненчева

2 Миткалото – от Мина Кръстева

3 Божията воля –  от Петя Башева

Специални награди

Прости ми – от Хари Спасов

Христос –  от Таня Николова

Надежда –  от Ваня Велева

Влакът за Видин –  от Вероника Иванова

Невидимият монах – от Константин Христов

Вяра – от Цветана Качерилска

Асоциация за насърчаване на християнското художествено слово „Емпирей“ обявява литературен конкурс за написване на съвременна християнска творба в две категории: стихотворение и разказ. Под „християнска творба“ трябва да се разбира произведение, засягащо същностни за ортодоксалното християнско светоусещане теми, образи и събития, поставени в контекста на евангелския духовно-нравствен идеал за личността и интерпретирани с художествена убедителност, като в тази смислова перспектива не се изключва възможността да се изобрази и заличаването на духовните ориентири в заобикалящата ни действителност и последиците от този процес за отделния човек и цялото общество.
Конкурсът е анонимен и предназначен за участници над осемнадесет години. Всички изпратени творби трябва да не са публикувани в книга или в литературни издания, включително и онлайн. Не трябва да бъдат генерирани от изкуствен интелект. Също така не трябва да са печелили награди в други литературни конкурси. Всеки участник може да изпрати до три стихотворения (не поеми!) и/или един разказ с максимален обем 6 стандартни страници, т.е. 10 800 знака (with spaces, Times New Roman, 12 пункта) по електронна поща на следния адрес: empirey@abv.bg
В отделен файл да приложат кратки биографични данни, включващи име, местоживеене, актуален имейл адрес, телефон и кратки автобиографични данни, които да са свързани с творческата му дейност (издадени книги, творческа ангажираност и пр.).
Наградените творби ще се номинират от жури, членовете на което няма да имат достъп до биографичните данни на участниците, включително и до техните имейл адреси.
С изпращането на личните си данни, участникът в конкурса изразява съгласието си да ги предостави за ползване от страна на Асоциация ,,Емпирей“. Те са необходими за кореспонденция, във връзка с конкурса и за уведомяване за други подобни литературни прояви. Участникът има право по всяко време да изрази несъгласие за ползване на тези данни от Асоциацията чрез нарочен имейл, адресиран до: empirey@abv.bg
След получаване на писмата на участниците, организаторите на конкурса ще изпратят уведомително писмо с условния номер, под който ще бъдат разглеждани творбите им.
Краен срок за получаване на произведенията: 05.04.2025 г. Журито ще обяви резултатите от конкурса в навечерието на Възкресение Христово 2025 г.
Предвиждат се следните награди:
- За стихотворение: първа награда – 500 лв. и плакет; втора награда: 200 лв. и плакет; трета – 100 лв. и грамота.
- За разказ – първа награда – 500 лв. и плакет; втора награда: 200 лв и плакет; трета награда – 100 лв. и грамота.

Ангел Веселинов
 

Докосване до мама

Отляво на олтара, до дверите във храма,
над малкото кандило изписан женски лик
от старата икона със погледа на мама
печално гледа в мене. Трептящият светлик

на пламъка огрява лицето на светица
и в този зографисан изящно-блед овал,
в очите уморени и в кротките зеници
отново сякаш, мамо, през времето, без жал

отнело те, се върна. Отново сякаш с пръсти,
прозирни като пламък на стапяща се свещ,
ръката ми докосна. Пак сякаш ме прекръсти
и благослов ми даде... И туморът зловещ,

и болестта коварна, която те погуби,
разбрах, че е отнела единствено плътта,
защото пред сърцето, което вярва, люби,
макар и победила, безсилна е смъртта.