Държавата на другия живот

невидимо и кротко съществува
през девет океана за преплуване
и през един – за дирене на брод.

До нея се достига за столетия
или за колкото да коленичиш.
Там всички думи идват от “обичане”,
там стрелят само с водни пистолети.

И светло е, и няма ясна граница
между това да полетиш или да тръгнеш,
между копнежа по море или по хълмове,
между следите на стопани и на странници.

Пресичаш бездната, надясно покрай парка,
към изворчето после се обръщаш
и стигаш до Йоановата къща.
Нататък са Лука, Матей и Марко.

А радостта се стича от улука,
децата с нея плискат се и кихат,
тук учените спорят в стихове,
поезията е най-точната наука.

Дворовете, саксиите със люляк,
един човек по слънчев лъч се връща…
Тук новината винаги е същата –
за Онзи Някой, Който ни възлюби.

Ухаят в здрача топлите комини
на всички горски билки едновременно.
Небето тук със нас е бременно,
животът ни насън докато мине.

Родилната му пот се стича леко –
единствената разрешена пот
в държавата на другия живот,
в родината на мъртвите поети.

И вярваме в отвъдната страна,
ловим вълните й, но радиото крием.
А тя е тук. Отвъдните сме ние –
и всъщност има прошка във това.

По празник скупчваме се за печат и вход
във църквите – небесните посолства –
за хляб и вино, виза и охолство
в държавата на другия живот.

Биографични данни
Пламен Сивов е роден през 1970 г. в Сливен. Завършва Гимназия с преподаване на западни езици „Захарий Стоянов“ в родния си град. През 1989 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. През 1993 – 1994 г. живее в САЩ, където провежда изследване към университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор за нестопанските организации в Америка. През 1997 – 1998 г. пише изследване за Световната банка по темата за отношенията между българските неправителствени организации и държавата в рамките на програмата Robert S. McNamara Fellowship. От 1996 г. е директор на фондация „Покров Богородичен“, на която е също така един от учредителите. Редактор на списание Мирна (1996 – 2008), гл. редактор на списание Свет (2009 – 2011), редактор и автор в портала Православие.БГ. Член на Управителния съвет на Световната федерация на православната младеж SYNDESMOS (1999 – 2003).
Автор на много статии за състоянието на Българската православна църква, преводач (от английски и руски) и редактор на книги и периодика. Като сценарист работи по филмите „Лепта“ (2000 г.), „Балкански дневници – Македония“ (2004)[5]. Автор е на сценария на пилотните епизоди на поредицата „Животът на другите“ на БНТ1 (2008). Участва в документалния филм „Песен и молитва“ (2014)[6].
Първите му изяви като музикант са от 2007 г., когато започва да изпълнява свои песни на фестивалите на поетите с китара. Носител на награди за поезия и авторски песни. Негови стихове и проза са публикувани в български и чуждестранни антологии. Първата му самостоятелна стихосбирка „Държавата на другия живот“ е публикувана през 2016 г.
През 2011 г. става един от създателите на Акустичния проект за нови градски песни „Точка БГ“, с която група концертира в България и в чужбина. Много от песните на Точка БГ са по негови текстове и музика. С групата записва и издава четири албума.
Издава и солови албуми и сингли с брат си Калин Сивов, барабанист в групата Allegorist, който е и автор на аранжиментите.

Най-добре ми е като изключа телефона,
но не знам дали и на Бог добре Му е –
ставам недостъпен,
а Той никога не е такъв,
даже напротив.
Винаги е на линия.

⌘
За мен Христос не е метафора.
И в мит да го вградя не мога –
погребан във легенда стара
как би възкръснал Той от гроба?

Христос е жив, по-жив от мен,
а аз, аз трябва да умирам –
все повече и всеки ден.
Додето се превърна в извор.

⌘
В този свят
аз мога да съм само маргинален.
Друга участ
би значела да променя самото си начало.
Началника на светлината
да предам
и в центъра на свойта помраченост
да увисна.

⌘
Човек построява сам своя затвор
и в ъгъла сгушен трепери;
белязва го знакът на зъл часовой –
страхът от добри намерения.

⌘
Благодаря Ти, Господи, че съществувам в Теб,
докато други съществуват в сайтове и
блогове
и техният живот се движи само в нета –
един калейдоскоп за виртуални богове.

И аз мечтал съм като тях да бъда център на
вселената,
за миг макар да съм велик,
за всички да съм важен…
Сега, когато съм вселен у Теб и Ти – у мен –
венецът Ти от тръни как мога да забравя?

Не давай, Господи, у мен да победи,
което победил си вече Ти!

Калин Михайлов

Румен Стоянов


Какви са неколцината
в последния тролей
на тая свята и семейна нощ?
Окъснели мимо своя воля
и бързащи към домашното огнище?
Пияници?
Несретници?
Развейплява?
Уличници?
Безбожници?
Отчаяници?
Защо не са край грейналата елха,
на празничната трапеза?
Току пред Събитието
какво е на душата им?
Христолюбство?
Безверие?
Горчилка?
Пустош?
Мраз?
Безразличие?
Къде ще посрещнат Рождество?
Ще го посрещнат или ще ги завари?
В час дванадесети
ще ли вдегнат взор към Всевишния,
ще ли Му отправят молитвослов?
Ще ли да си нещо пожелаят
с вяра в Него?
Какво?

Господи Всеблаги,
не забравяй тия Си чада:
и тям въздай надежда, радост, светлина.

Амин, Боже, за много години.

            Румен Стоянов

Ще дойде златната река,
ше дойде – само вярвай.
Тя не извира
от съседна планина,
не иде нейде отдалеч
през девет планини –
отгоре слиза тя,
от трона на небесния Отец
се спуска
и разлива
в пустошта ни
и виждаш –
носи се по нея
ковчежето
на вечния живот ….

Не само крак или ръка –
спусни се цяла!

         Калин Михайлов