У тебе е ключът но къщата превръща се на кораб и отплава стените се полюшват сякаш същите задържат се за миг и се стопяват
избликват тежки душни здрачни сънища от дъното на струпаните книги студен неумолим като отсъствие отвътре океанът се надига залива раменете и брадичката косите и разперените длани и мята се последното обичам те като езиче в счупена камбана светът застива в своето безсмислие в мъгла и дъжд започва се със лишеи и някой през душата ти наднича
