АНГЕЛЪТ
То навярно не съм
и разбирала –
моят ангел дойде!
И усетих с небцето си
мириса
на зелено небе.
И душата ми ахна
познала
оня трепет и лъх.
На листа и по китката
бяла –
седем капчици кръв.
И стоеше – висок
и потресен.
С окървени нозе.
И водата разлях
и поднесох.
Хляб не взе.
И склони да умия
перата му
от кръвта.
И полека изтрих
ходилата му
от калта.
И не рекох му:
Ангеле, ангеле…
Постоя. Постоях.
И потънах в очите му
алени.
И заплаках със тях.
Рада Александрова